Слепия разказвач споделя:
Слепецът си вървял по пътя, почуквайки от време на време с тояжката си и си мислел: „Ех, ако можех да разговарям с ангелите, или с дяволите… какво ли щях да науча? Чувал съм от най-различни хора, че тези божествени създания знаят всичко за всички. Това се казва да знаеш всичко! Много интересно, много интересно!“
Слепецът се забавлявал с представите си и дори се разсмял с глас на глупостите, които му дошли на ума. Внезапно пред него застанал висок тъмнокос мъж на средна възраст. Мъжът внимателно спрял слепеца и шеговито го запитал: „Ти какво мислиш да попиташ тези божи чеда, ако ги срещнеш?“
Слепецът се стреснал от неочакваната среща: „Кой си ти и какво искаш от мене?“
Мъжът отговорил: „Аз съм един от тези божи създания, за които си мислиш. Ето сега имаш възможност да разговаряш с мен и да научиш всичко, което те интересува.“
Слепецът бил притеснен, но любопитството надделяло над страха му и той запитал предпазливо: „Ти от кои си бе, момче? От лошите или от добрите?“
Мъжът се засмял и игриво отговорил: „Ти с кого искаш да разговаряш?“
Слепецът бил объркан: „Знам ли? Аз не разговарям често с божиите създания… Не съм сигурен как да разбера кои са добрите и кои са лошите…“
Мъжът се засмял отново. „Стари човече, ти вече си разговарял с Баща ми. По тази причина, а и защото си ми симпатичен, за теб аз съм от добрите божи създания.“
Слепецът си отдъхнал: „Значи не си тук, за да ми вземеш душата, да ме разболееш от лоша болест, или да ме направиш да си приказвам сам?“
Това словоизлияние натъжило мъжа. Той внимателно се вгледал в душата на слепеца и решил да му помогне, с каквото може: „Добри човече, питай и ще ти бъде отговорено!“
Слепецът се зарадвал много. Той имал един въпрос, който бил като трън в душата му и до този момент нито един човек не бил в състояние да му даде задоволителен отговор по една или друга причина. „Каквото ще да става!“ помислил си слепеца, а на глас запитал: „Кой е Исус Христос?“
Мъжът се замислил. Трудно е да се обясни нещо очевидно. Когато една лъжа е индоктринирана с години, векове, хилядолетия, и се е превърнала в част от бита и вярванията на една голяма част от обществото. Каква е истината, мъжът въздъхнал и казал: „Този, когото хората наричат Исус Христос, със възможностите на съвремененния език, може да бъде описан като един политически затворник, осъден на смърт и убит по традиционния за времето начин – чрез разпъване на кръст (или според някои – на стълб). Това е самата истина. Смъртта му е била необходима, за да се избегне рaзцепванeто на юдейската религия, което пък от своя страна щяло да доведе до отслабването на влиянието на еврейската общност.“
Слепецът се усмихнал и казал: „Знаех си аз! Всеки път, като разговарях с Господ, той не ми казваше името си, а просто потвърждаваше, че е Господ! Всеки път, когато съм искал да разговарям с Исус Христос никой не се появяваше…“
„Това може да се обясни с факта, че душата на този политически мъченик е в отвъдното царство на духовете.“ казал мъжът.
„Това обяснява факта, че колкото и да се молиш на Исус Христос за помощ, нищо не се получава. Тогава защо съществуват всички тия църкви, свещенници, богослужения, жертвоприношения и т. н.“ зачудил се слепецът.
„Отговорът на този въпрос е дълъг и неприятен. Накратко – хората имат нужда от вяра, надежда и любов. Всеки човек по едно или друго време на живота си изпада в затруднено положение и има нужда от подкрепа. В началото, христианството се заражда с цел да се даде утешение и духовна подкрепа на робите в римската империя. В началото, свещенниците събират волни пожертвувания от имащите и подпомагат с тях страдащите и семействата им. Постепенно дарителите стават много и църквата забогатява. Забогатяването довежда до създаването на приказките от новия завет и заедно с части от юдейската религия се съставя библията – свещенната книга на християните. Църквата постепенно придобива все повече власт и започва да се разцепва на отделни църкви, които проповядват и приоритизират различни аспекти от историческото развитие на обществото, отразени в библията. Някои от действията или „отклоненията“ на църквата са меко казано крайни и в разрез с една от основните идеи на христианството: идеята за мирно съвместно съществуване. Пример за такива „отклонения“ са кръстоносните походи, избиването на богомилите и катарите, избиването на знахарите и вещиците (народните лечители по селата), създаването на светата инквизиция с всичките ѝ нечовешки закони и инструменти за издевателство над човешкото тяло, душа и дух. Всичко това в името на нещо, което е създадено от хора, с цел да бъде противопоставено срещу други „непослушни“ хора. Бог няма пръст в тези деяния. Бог е всемогъщ, всеблaг, всемилостив и обича ПО ЕДИН И СЪЩИ НАЧИН ВСИЧКИТЕ СИ ДЕЦА и всичките си творения – без изключение.“
Слепецът попитал: „Защо има толкова лошотия на този свят? Защо хората не са добри един към друг? Защо Господ не се намеси и не оправи нещата на тая грешна земя?“
Мъжът се усмихнал широко. Ако слепецът можел да види тая усмивка, щял да умре на място от ужас. Устата на странника била пълна с дълги остри зъби. „Стари човече, силата на Господ е навсякъде около теб, но трябват воля, вяра, надежда и любов, за да се превърне тази сила в действие. Понеже вещиците бяха избити, а жените бяха поставени в подчинена робска позиция в обществото, сега няма кой да „оправи нещата“. Ще трябва да се чака. Нещата ще трябва да се преосмислят. Фалшивите богове и идоли ще трябва да се изместят от истинските източници на сила, което ще доведе до обновяване на природата и обществата.“
Слепецът почувствал, че мъжът няма какво повече да му каже, и на изпроводяк запитал: „Момче, ще прощаваш, ама не ти чух името?“
„Не съм ти го казал за да не те плаша. Аз съм Луцифер. Надявам се да се видим отново. Ти си един много смел човек. За сега довиждане!“ с тия думи странният ангел изчезнал, а слепецът седнал на земята за да не загуби съзнание.
„Това значи са лошите ангели. Какви ли пък ще са добрите?“ помислил си слепецът и изпаднал в дълбоки размишления.
Написано на 18.01.2021