Слепия разказвач споделя:
В стари времена хората живеели задружно и си помагали кой с каквото може. Настъпили дни на благоденствие. Хората имали неща в излишък. Много от тези неща: банани, жито, ябълки и т.н., били нетрайни и лесно се разваляли. Хората мислили и измислили начин да съхранят стойността на труда си в нещо по-трайно: рядък метал, във форма, удобна за пренасяне от едно място на друго и лесна за складиране. Така 700 г преди Христос в лидийското царсво в Мала Азия започват да се секат първите монети.
Стигнало се до обособяване на два начина на търговия: с конвертируеми парички, за ежедневна употреба; и с неконвертируеми (или с по-рядко конвертируеми) съкровища, за складиране на по-голяма стойност в по-малък обем или така наречените ценности (бижута, златни кюлчета, произведения на изкуството, ценни книжа, а в по-ново време патенти и компютърни програми). За съжаление всяко добро нещо крие риск да бъде фалшифицирано, представено като лошо нещо или да бъде изопачено до неузнаваемост. В началото паричката изразявала стойността на количеството труд, по времето когато е бил приложен. Например: един човек откъснал два банана, изял единия, а другия продал с надеждата, че когато огладнее следващия път ще може да си купи един банан и да се нахрани. Да, това било вярно за много дълъг период от време, но както знаем човек се потдава на изкушения.
Някои хора започнали да работят по-усилено и да натрупват „излишни“ парички. Климатът бил променлив и реколтите не били едни и същи всяка година. Превръщането на излишъците в нещо трайно станало задължително за оцеляването и просперитета на семейството. От там идва поговорката „бели пари за черни дни“. На теория много добре, на практика – не до там …
Тъй като парите измервали количеството положен труд, можем да си представим, че не всички членове на обществото са трудолюбиви и пестеливи. Оказало се, че ограбването на пестеливите хора е един много лесен начин определен човек да промени стойността си и позицията си в обществото. В последствие „обирачите на пари“ предприели стъпки към натупване на повече пари, а след това и на повече власт. Централизирането на влaстта дава възможност за по-цялостно и по-щателно ограбване на населението. Въвели се данъците и инфлацията (паричката започнала да губи процентното си съдържание на злато, докато в надвечерието на разпадането на римската империя златните пари всъщност били само позлатени оловни парички). Поради тези инфлационни процеси в миналото хората захапвали паричката, за да проверят истинноста ѝ.
Горката паричка!
Натрупването продължило, но продължило и всевъзможното фалшифициране и откъсването на паричката от самата причина за съществуването ѝ. Това станало още през римско време, когато паричката била наречена ФИАТ (от латински, което означава в превод ‘НЕКА БЪДЕ ТАКА’); т.е. стойността на една паричка била съгласието на търговците за стойността ѝ, а не реалната ѝ стойност (работата, необходима за направата на паричката). Тази промяна в стойността на парите довела до нови възможности за спекулации и обиране на населенията на други държави поради невъзможността на последните да докажат стойността на собствената си валутата (стойностите на валутите на държавите се определят от общи договорености и тайни уговорки между силните на деня). По принципа на империите, парламентите на държавите са се специализирали в ограбването на населението срещу обещания да се грижат за гражданите си. Тези обищания правят много добри предизборни речи, но нямат никакво практическо значение.
Защо? Защото в продължение на времето на живота на един човек държавната машина ще го обезпаричи напълно и с някои малки изключения ще го доведе до просешка тояга. Чудно ли е, че в последно време се появяват нови интересни парички, състоящи се от поредица от цифри и знаци. Тези нови парички са наречени криптокъранси: апокрифни парички. Както се вижда от името, намеква се за нещо нелегално, с което правителството не може да се справи (тези парички не могат да се регулират или стойността им да се управлява според нечии интереси). Иронията е в това, че корумпираната ригидна система се е вкаменила до такава степен, че единственния изход от създалото се положение е разрушението ѝ.
Новите системи винаги порастват върху труповете на старите. Паричката е в момент на трансформация. От историята знаем, че когато не можем да вървим напред трябва да се върнем назад – „брадви за сол“ (натурална размяна). Тъй като не можем да изчислим стойностите на нещата, поради откъсването на парите от реалната им стойност, ще трябва да възтановим реалната стойност свързана с валута, която не може да бъде регулирана, а продажната ѝ цена да се определя само от съгласието между продавача и купувача, без намесата на трети лица и допълнителни скрити данъци, мита и такси.
Време е да променим отношението към парите си и да започнем да мислим за тях като за част от нашия труд и нашите усилия за оцеляване.
Нека се помолим за дългия и успешен живот и непоклатимо здраве на криптопаричката. Амин!
Написано на 10.12.2019