Слепия разказвач споделя:
Времената се менят, но нравите не. В миналото беше въпрос на благородство, просперитет и далновидност кралят или феодалният владетел на една държава да сече монети със собствения си образ върху тях. Колкото по-богат беше владетелят, толкова по-голям брой пари бяха отсечени. Ценните метали както сега, така и тогава не бяха в изобилие. Това доведе до развитието на алхимията: в частност до преоткриването на философския камък, сплавите и по-напоследък волфрама (тунгстена), като субститути на златото.
Разбира се както всичко останало така и оборотът на пари, ценни книжа, заемни бондове, сертификати и други измишльотини беше издигнат в култ и стана еталон за банково съвършенство. Намериха се начини, чрез промени в законодателствата, заемният капитал да бъде добавен към реалния капитал, а като апогей на изкуството общият капитал беше обложен с допълнителен данък. Намериха се легални пътища парите да се печатат независимо от възможността на държавата да обезпечи съществуването им. Просто се увеличава дълга, прибавя се към капитала и машината може да печата. Напечатаните пари се раздават на доверени приятели и въртележката продължава.
В тези интересни времена се появи една прослойка в обществото, състояща се в по-голямата си част от т. н. „поколение на хилядолетието“, състояща се предимно от хора сраснали с електронните си устройства. В началото всичко беше като детска игра. Младежите се научиха да влизат в компютрите и сървърите на бащите си и техните противници. Хората с по-малко връзки се забавляваха да играят военни игри с компютрите на Пентагона или да създават за себе си и за приятелите си източници на допълнителни приходи.
Всички опити да се спрат кражбите на фондове бяха напразни. Големите крадци се учеха от дребните и обратно. Държавната машина започна да боксува на едно място. Въвеждането на допълнителни закони за сигурност, като пример седем очи (и три уши), не водеше до никакви положителни резултати. Все по-голям процент от населението откриваше с горчивина, че държавната структура е пренагласена за обирането на индивида, а не за защитата на здравето и свободите му.
Както винаги в примери от историята на човечеството и от уроците на природните закони: на всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие.
Така в 2008 година се създаде едно малко нищо наречено Биткоин.
Кой можеше тогава да допусне, че това малко нищо ще бъде причината за фалита на „финансовата система“ и за преоткриването на нормалното позитивно счетоводство. В началото никой не говореше за нищото. Постепенно стана ясно, че то не е умряло от срам, а дори има наглостта да поскъпва. Настана време на чудене и опити нищото да бъде осмяно, оплюто, провъзгласено официално за нищо и дори забранено. Нищото изобщо не се притесни, тъй като то плуваше във водите на интернета, а както знаем интернета е безграничен (поне за сега).
Повишаването на цената на Биткоина ясно показа отношението на голяма част от населението към сегашното устройство на „Паричната ни Система“ и съгласуваните национални парични обезщетения: тъй наречените „национални валути“.
Както винаги, щом нещо оцелява във водовъртежа на световния финансов свят, може би ще бъде на сметка да бъде копирано и използвано за привличане на пари. Така започнаха да се появяват различни коини. Духовете на прадедите се събудиха и сеченето, или както е в по-ново време модата – кодирането на коини, токени и т. н. започна. Всеки, който се чувстваше поне малко благороден, способен или алчен се зае с отговорната работа на сеченето на коини. Биткоин, както всяка уважаваща себе си монета, има краен брой монети в емисията си. Много от новите подобия се опитаха да запазят този модел. Разбира се има и такива, които биха искали да държат юздите в собствените си ръце и оставят врата за добавянето на нови емисии коини.
Въпреки всички усилия досега, Биткоин е ненадминат по важност и заемано място в пазара. На какво ли се дължи това? Може би на факта, че е невъзможно да бъде коруптиран, може би за това че е децентрализиран и никой не може да спекулура със стойността му, или може би за това че е лесно преносим и конвертируем по всички точки на света (освен в Китай засега) – не знам, но знам едно нещо със сигурност: промяната настъпва и всички ще трябва да се научим отново да живеем в истината, както е писано в светите книги.
Написано на 10.11.2019