Слепия разказвач споделя:
Един пътник си вървял по пътя и си мислел за това, колко предсказуеми са хората. През последната година той не е видял нищо ново и необичайно. Насреща му се задал друг човек, който очевидно бил сляп и си помагал с дълга пръчка, с която опипвал пътя пред себе си. Едно нещо правело веднага впечатление: слепецът носел превръзка на очите си. Озадачен пътникът го спрял и го запитал „Добра среща, човече. Ти сляп ли си или само си си сложил превръзка на очите?“
Слепецът отвърнал „Сляп съм по рождение, пътниче“.
Пътникът продължавал да любопитства „А защо носиш тази превръзка на очите си? Може би се притесняваш от вида на лицето си или се страхуваш да не прогледнеш?“
„Пазя очите си от праха.“ заявил слепецът.
Пътникът се огледал наоколо и видял само зелени поляни и разшумени дървета без следа от прах. Попитал „За какъв прах говориш, човече?“
„За тоя дето идва от вестниците, радиото, политическите разправии между хората и политическите събрания! Тоя прах влиза през очите и отива направо в сърцето и душата на човека и го прави болен психически и физически. Добре е човек да си пази здравето, нали така?“ отговорил слепецът и продължил по пътя си.
Пътникът се замислил дълбоко, после сложил една превръзка на очите си и продължил пътя си опипвайки пространството пред себе си с дълга пръчка. Решил, че ще започне да живее по-здравословен живот.
Написано на 22.12.2019