Слепия разказвач споделя:
В лето господне 2019то измежду човеците се появи страшна болест. В началото лекарите сметнаха, че това е нов вариант на грип, но скоро се установи, че тази болест много прилича на така наречения респираторен дистрес синдром, за който се знаеше, че е с висока смъртност измежду заболелите.
Постепенно започнаха да се събират учени от цял свят и започнаха да търсят решение на въпроса: как да се намали смъртността и да се ограничи разпространението на тази нова страшна болест.
Първи азиатските учени решиха, че ако се потули случая, нещата може би ще се оправят. А през това време хората си умираха…
За съжаление, всички мерки да се прикрие истината, се оказаха напразни. Както знаем „на лъжата краката са къси“. Истината успя на избяга в интернета и нещата се оплескаха. Както се казва „л….то удари вентилатора“.
Следващият ход беше да се прибегне до политическо замазване на положението, което взе форма на сочене с пръсти и заемане на позиции на обвинители и обвиняеми. Спекулации от всякакъв вид и размер. Кой е произвел вируса, кой го е откраднал, кой го е пуснал, къде, и с каква цел. А през това време хората си умираха…
Намесиха се епидемиолози и инфекционисти и направиха предвиждания за смъртността на населението. Изчисленията се правеха при положение, че вируса си се пренася безпрепятственно при сегашното състояние на транспорт и ежедневно движение на хората до и от работните им места. Взеха се в предвид и отворените жилищни пространства; общите въздуховоди в многоетажните жилищни и административни блокове; вентилационните системи в самолетите, в корабите и търговските комплекси; а също липсата на въздушна изолация между стаите и отделенията в болниците. Смъртността беще изчислена на ЦЕНЗУРИРАНО ОТ ГОЛЕМИЯ БРАТ. Тогава политическите лидери решиха, че е време за военни действия и въведоха карантина. На първо време карантината ограничи пристигането на азиатци в Европа и Америка, а по-късно напълно прекрати движението на хора и стоки между и вътре в държавите. А през това време хората си умираха…
Започна се търсене на фармацевтични фирми, които да се заемат и да направят ваксина срещу вируса. Различни политически глави обещаваха да се справят с епидемията. Сладкодумни оратори и политически лидери разпалено обясняваха по медиите, как ваксина може да се произведе в съкратени срокове, и как ваксинирането на хората е единственния животоспасителен изход за човечеството. А през това време хората си умираха…
Най-после се обърна внимание на предния здавен фронт и на недостига на основни предпазни средства за защита на лекуващите лекари и сестри. По новините се отправяха призиви за набавяне на предпазно облекло и маски за лекари, сестри и пациенти. Защитата на лекуващия персонал, беше оставена на висшите сили. Лечението на пациентите беше най-вече експериментално и некоординирано. „Лечителите“, поне тези които бяха показани по новините, бяха реаниматори, подтиснати от броя на пациентите, които трябваше да интубират и екстубират всеки ден.
Тук трябва да припомним, че един месец след началото на епидемията болниците нямаха консумативи за елементарни процедури. Сестрите се оплакаха, че ги карат да използват многократно лични средства за защита, които са направени за еднократна употреба. А през това време хората си умираха…
Тогава учените се замислиха за „добрите стари лекарства“ които са все още в употреба и се използват, когато нищо друго не дава резултат, или когато няма нищо друго. Така от прашния шкаф бяха извадени противомаларийни, противоревматични, противоракови, противовирусни и противотуберкулозни средства, които не че помагат, но поне не вредят много. А през това време хората си умираха…
Проблемът с кадрите се реши, като се преквалифицираха всички доктори и медицински студенти в инфекционисти от предния фронт. Разбира се с едночасово обучение и с алгоритъм от десет – дванадесет стъпки не се решава въпроса с епидемията, а се унищожават лекарите и сестрите, от които има и ще има огромна нужда. Така в Испания публикуваха информация, че 10% от пациентите със симптоми са здравни работници. А през това време хората си умираха…
Следващата стъпка беше въвеждане на извънредно (военно) положение и забрана на събиране на групи от хора на едно място. Първо забраната беше за над сто души, после за петдесет, после за пет и накрая за двама. Засили се тестването на хората, за да се установи възможно наличие на вирус в безсимптомни носители. Въведоха се апове за бързо електронно „проследяване“ на инфектираните и за бързо „разпознаване“ на контактните лица. Тези мярки убедиха и най-отявлените анархисти и инакомислещи, че правителствата знаят какво правят и че нещата са в сигурни ръце. А през това време хората си умираха…
Започнаха се проучвания за правенето на ваксина срещу вируса. Смъртните случаи, поне както ги представяха по средствата за масова информация, не намаляваха. Епидемията се разпространяваше, и докато политиците си играеха на политика, а фармацевтичните фирми се чудеха кое залежало лекарство е на ред да бъде продадено, учените решиха, че ще трябва да намерят някакво библейско решение на въпроса. Те се спряха на прословутия антихрист Пилат Понтийски от Новия завет. Той е запомнен през вековете със знаменитата си фразата: „Аз си умивам ръцете!“ Ахнаха учените и решиха, че ако сложат тази крилата фраза в устата на световноизвестни политици и други артисти, нещата ще могат да бъдат оставени в ръцете на фарисеите и те да се оправят с тях както могат.
Така беше намерена панацеята за сегашната вирусна епидемия – измиването на ръцете.
Аз също си измивам ръцете (със сапун)!
А през това време хората все още умират…
Написано на 31.03.2020