(или: Философски и метафизични реминисценции)
Слепия разказвач споделя:
От най-стари времена очакването на края на света е човешка традиция. Хората все очакват нещо. В зависимост от това дали хората са песимисти или оптимисти, очакванията им варират в големи граници. Очакванията се засилват на прага на хилядолетията, когато учените с телескопите си забележат някое астероидно тяло да се насочва към Земята, или когато хората са изправени пред финансова или друга лична или обществена криза. Хората все по-успешно се паникьосват и все по-успешно успяват да загубят и малкия си капитал – духовен или материален, който са натрупали с усилен труд и лишения.
В най-общ план хората се делят на пет основни групи, които от своя страна се подразделят на безброй подгрупи. Основните групи са почти равномерно разпределени измежду народонаселението.
Първата група е тази на конформистите: „Каквото за другите, това и за мен“. Може би сте го чували този израз. Тoва е рефренът на по-старите членове на вашата фамилия.
Втората група е тази на нихилистите: „Такова животно нема!“ Тези хора вярват само на това, което е в чинията пред носа им и на нищо друго. Голяма част от живеещите в по-малки населени места са заели тази удобна позиция.
Третата група е тази на прагматиците: „Няма нерешим проблем! Достатъчно е човек да се подготви за очакващата го неприятност и всичко ще бъде наред. Така бяха създадени милиони бункери и подземни жилища, които да съхранят живота на определени предвидливи избранници на съдбата.
Четвъртата група включва теолозите: „Господ закриля слепите си пиленца! Той ще се погрижи и за нас и за нашите деца. Ние само трябва да се молим.“ Но както знаем: Бог дава, но в кошара не вкарва.
Петата група се състои от индивиди, които използват страховете и слабостите на хората, за да ги ограбват. Тази група специализира в разпространението на: страховити предвиждания за свършека на света, филми, “научни доклади“, лекции и конгреси под егидата за спасението на света. Идеологията и догмата са се хванали ръка за ръка и тържествуват над умовете на хората. Тези „спасители“ изнамират всевъзможни елексири, ваксини, изкуствени придатъци към анатомията на човека (напр. микрочипове, изкуствени стави, импланти и т.н.), с цел излекуването му. Създават се всевъзможни апокалиптични сценарии за да се оправдаят разходите за поддържката, охраната и отбраната на обществото.
Всяка теория си има силните и слабите страни. Всеки човек смята, че неговото мнение за света и живота е най-правилното. Колкото по-ясна и по-цялостна е теорията, толкова е по-невъзможно друга теория да бъде развита по същото време и на същото място. Приликата между всички тези теории и мирогледи е липсата на общ и индивидуален план за действие срещу общите беди, които застрашават човечеството. В този момент от развитието на нашето общество виждаме точно това явление: всички против всички, в името на физическото оцеляване на индивида. Пътищата за решаването на проблемите от дълбока древност и до днешни дни са едни и същи, украсени с многобройни вариации и прикачени епитети: ограбване на материалните ценности; унищожаване на хората, които могат да мислят; затвърждаване на доктрината на управляващата клика; физическо разрушаване на открития и патенти пак с цел затвърждаване на вярата в управляващата групировка, и не на последно място – поддържане и поощряване на пропагандната машина. В обобщение – робът си е роб и трябва да е щастлив: че работи, че е жив, има какво да яде и къде да спи. За повече и дума не може да става.
Боже, пази ни защото сме слепи и глухи за твоите напътствия!
Написано на 08.11.2019