Слепия разказвач споделя:
Слепият разказвач имал много приятели в миналото, но напоследък около него се навъртали само членове на семейството му, и от време на време по някой данъчен агент.
Един ден Слепият разказвач се замислил и решил да попита Господ: „Господи, защо съм на този Свят? Не виждам с какво мога да бъда полезен! Май е време да ме прибереш при себе си?“
Господ послушал, послушал и нали е с добро сърце, отвърнал на Слепия разказвач: „Ти имаш още работа на тази земя. Трябва първо да си изпълниш задълженията и след това ще те повикам при себе си.“
„Какви задължения, Боже милостиви?“ – провикнал се Слепият разказвач.
„Хората не могат да видят и една десета част от това, което ти виждаш. Трябва да им разказваш какво виждаш. Човеците са се изгубили в трънаците и няма кой да ги изведе на правия път. Това е твоето задължение: трябва да покажеш пътя на хората.“ – казъл Господ.
„Ами че те няма да ме слушат!“ – изпъшкал Слепият разказвач.
„Да, не всички ще те чуят. Нали се сещаш за написаното в Библията: и семето се пръснало: едни семена попаднали на плодородна почва и дали богат урожай, други попаднали на песъчлива почва и дали съвсем малък урожай, а някои семена паднали върху камъните и птиците ги изкълвали. Така ще е и с твоите приказки. Доброто нещо е, че винаги има плодородна почва. Не се отчайвай!“
Слепият разказвач се замислил и казал: „Благодаря ти Господи! Щастлив човек съм аз. Като си помисля, не се сещам за друг човек, който може свободно да разговаря с теб и да получава напътствия и помощ направо от небесата! Моля те за едно Господи, ако се отклоня твърде много от пътя ти, събуди ме и ме упъти както само ти знаеш и можеш!“
Господ изпратил на Слепия разказвач една от специалните си усмивки.
От тогава насам Слепият разказвач ходи по света и разказва приказките си.
Написано на 16.09.2020