(или: Защо сега няма часовникари)
Слепия разказвач споделя:
Инструментите са важна част от живота на човека. Например, ако живееш в недотам развита държава и искаш да си караш колата, във всички случаи трябва да имаш набор от инструменти и резервна гума в багажника, иначе може изобщо да не стигнеш там закъдето си тръгнал. Това е добре известен факт.
Интересно е също, че за инструменти могат да бъдат използвани различни неща, напр.: петрол, валути, злато, дигитални валути, електричество, сателитни системи за поддръжка на земни информационни системи и т. н. Списъкът е безкраен. Както се вижда всеки предмет, система или алгоритъм, намиращ се естествено в околната среда, или произведен с усилията на хората, може да се превърне в инструмент за въздействие върху отделни индивиди или дори върху цели общества. Колкото по-универсално приложим е този инструмент, толкова той се счита за по-ценен и толкова повече отделни индивиди имат желанието да го контролират. Проблемът с инструментите, както и с всичко останало е, че те остаряват и хората губят интерес към тях. Така например в древна Русия на войниците се е плащало със сол – оттам и името им солдати. Цената на солта е била по-висока от тази на златото. Разбира се сега никой няма да работи за сол. Значи солта е загубила функцията си да бъде инструмент за разплащане между хората.
В определен период от време едни инструменти са по-високо ценени от определени общества, в сравнение с други инструменти. Например в древна Етиопия водата се е ценяла много по-високо от златото. В повечето малки острови на Индонезия леките коли нямат стойност поради липсата на пътна мрежа.
В сегашно време наблюдаваме разпада на една система, която беше изградена на основата на насилие, изнудване и заплахи от страна на една малка част от обществото, за да се държат в подчинение другите 90% от това общество. Съвременният вид на тази система беше създадена малко след Втората Световна Война и в началото тя беше изключително успешна. Хората безропотно се подреждаха в редици и послушно изпълняваха зададените им поръчения. За съжаление управляващите се сменят, но системата си остава същата с едно важно изключение – новите управници не знаят защо системата е създадена в този си вид. За да покажат, че те знаят какво правят(?), новите управници започват да прокарват закони, укази, меморандуми, съглашения и т. н. – нови инстументи, за поддържане на старата система. Оказва се, че понеже повечето от съвременните политици страдат от мегаломания, то и проектите им (новите инструменти) са огромни, скъпи, и неотговарящи на бюджета на държавата. В началото чрез поддържане на добра доза страх, хората бяха готови да плащат все по-големи и по-големи данъци. Това доведе до масовото разоряване на дребния и средния, а в последно време и на едрия бизнес. Обществото се превърна в група от просяци, неспособни да плащат данъци.
Така е когато великите политици се опитват да поправят часовници с чукове. Ами всеки часовникар ще ви каже че това е невъзможно. Е, затова сега няма часовникари.
Написано на 07.04.2020